Разполагаме с няколко пещи за термообработка. Извършваме цементация, закаляване, отвръщане на детайли. Цементацията[1][2][3] е химико-термичен процес в металургията. При него се извършва дифузно повърхностно насищане на нисковъглеродни и нисколегирани стомани с елемента въглерод, при което се образува съединението цементит (железен карбид). Процесът понякога се нарича и навъглеродяване. Целта е да се постигне повишена твърдост и износоустойчивост на цементираните детайли. Това се получава, като след цементацията детайлите се подлагат на закаляване и нискотемпературно отвръщане. Закаляването е технологичен процес в термичната обработка, при който загрятата до определена температура метална сплав се подлага на охлаждане със скорост, възпрепятстваща дифузионната подвижност на атомите и протичането на равновесните фазови превръщания, вследствие на което в изстиналия материал се фиксира високотемпературно състояние (често се получават неравновесни кристални структури – мартензит). Охлаждането се извършва с надкритична скорост, поради което в материала не успяват да протекат всички дифузионни процеси, характерни за бавното изстиване. Термичната обработка на металите е технологичен процес в металообработването, при който се цели постигане на желана структура, а оттам и на желани якостни и механични свойства на сплавта или метала. На термична обработка се подлагат черни и цветни метали и техните сплави. Загряването се извършва в пещи или солни вани, а охлаждането – свободно на въздух или чрез потапяне в масло или вода. При термичната обработка се променя структурата и свойствата на метала, без да се променя неговата форма. Когато по време на термообработката настъпва и целенасочено дифузионно обогатяване на повъхностния слой с легиращ елемент, говорим за химико-термична обработка. ⦁ Отгряване за снемане на вътрешни напрежения – посредством нагряване до определена температура и извършване на релаксационни процеси се цели премахване на остатъчни вътрешни напрежения.